гари норт
Из“Пуританският икономически експеримент“от Гари Норт
/Книгата я има в Интернет/
Губернаторът Брадфорд на колонията на Пилигримите описва в известни подробности в своята история на колонията как младите хора отказват да работят на общите ниви:
„Защото се смяташе, че тази общност , довежда много смутове и недоволства и че отнема много работно време, което би могло да се отдели за тяхната собствена полза и утеха.Защото младите хора, които бяха най-способни и пригодени за труд и слугуване, недоволствуваха, че трябва да изразходват своето време и усилия, за да работят за жените и децата на други мъже, без да получават нищо за това.
Силният или талантливият нямаше по-големи права в разпределянето на храната или дрехите от онзи, който беше слаб и не беше способен да свърши и една четвърт от работата на другия; това се считаше за несправедливо.
Възрастните и уважаваните хора, които бяха принизявани и приравнявани в труд, храна и дрехи с по-неопитните и по-младите, считаха това за недостойно и неуважително към тях.
А омъжените жени, които трябваше да слугуват на други мъже, като да им готвят ястия или да им перат дрехите, и т.н., гледаха на това като на някакъв вид робство, нито пък много мъже можеха да приемат това.“
Градовете и колониалните управления на Нова Англия през седемнадесети век не са били строги теокрации; ръкоположените църковни служители не са можели да бъдат избирани на политически постове.
Но те са били важни като съветници.
Нещо повече, миряните от онова време много често са били повече теологично мотивирани от църковните служители през този век.
Повечето от жителите на градовете са считали своите градове за тясно сплотени християнски общности и през първите петдесет години на тяхното съществуване те са налагали ограничения върху имиграцията в местната общност.
Първото поколение жители на Нова Англия са били до един оптимисти.
Дори онези обществени и религиозни изгнаници, които се събират на Роуд Айлънд, са споделяли тази вяра в бъдещето.
Пуританите, според известните думи на губернатора Уинтроп, са очаквали да станат “град на хълм,” както излъчващото светлина общество, споменато в евангелието на Матея (5:14) – светлина в тъмнината на света, пример за това как благочестивият живот, личен и обществен, може да доведе просперитет и мир на земята.
Чрез проповядването на благовестието и установяването на християнски институции, са вярвали те, християнското възстановяване на света е не само възможно, но и задължително.Това видение се вижда най-добре в историята на Нова Англия, написана от Едуард Джонсън през 1653: “Аз сега съм вербуван за служение на нашия Бог Христос, за да съградя отново най-славното Здание на планината Сион в пустинята. . . . затова, скъпи мой приятелю, разтвори ръцете си, защото имаме да вършим много работа, да, а с нас и всички Християнски Войници по целия свят.”
Процесът през 1639 е по спор относно обвинение срещу него в надуване на цените; процесът през 1642 е по спор на Капитан Кийн, служител на Артилъри Къмпани, ревностен пуритан, Бостънски търговец, обществн ръководител и подсъдим по двата най-популярни икономически съдебни процеси в Нова Англия. Вторият с една местна жена относно собственост върху една свиня. Невероятно, това е бил един от най-важните процеси в американската история. Спорът относно изхода от процеса – Кийн е бил обявен за невинен от магистратите – е довел до образуването на двукамарно законодателство, защото избраните представители на градовете, депутатите, били на страната на противничката на Кийн в спора, Гудуайф (Гуди) Шърман. Магистратите налагат вето върху депутатите, а депутатите в крайна сметка настояват за разделяне на законодателството. Една свиня е помогнала да се разруши еднокамарноото законодателство в Америка!
С годините пуританското проповядване става все по-песимистично в своя подход.
След 1660 старият теологичен оптимизъм започва да избледнява и се появява нов стил на проповеди.
Познати днес като “еремиади,” тези проповеди са предупреждавали хората срещу последствията от греха и нежеланието на младото поколение да се присъедини за членство в църквите -членството в църквите винаги е било малцинство в Нова Англия, но след 1660 то още повече става малцинство.
Известното стихотворение на Майкъл Уигълсуърт“ Страшният съд“, и по-малко известното „Божият спор с Нова Англия“, стават бестселъри по онова време -в началото на 60-те години на 17 век).
Пасторите предупреждават за надвисналото Божие осъждение;
старата вяра в Нова Англия като тържествуващ “град на хълм” се появява все по-рядко в техните проповеди.
Индианското въстание като че ли потвърждава всички лоши пророчества на църковните служители.
Преп. Инкрийз Мейдър -той и неговият син Котън стават най-производителният писателски екип в американската история- настоява Върховният Съд да прокара списък с “Възмутителни злини,” които са довели проклятието на войната.
“Демократичните” депутати незабавно последват съвета му; “аристократичните” магистрати се забавят с една седмица, докато новината за нова индианска победа ги принуждава да действуват.
Списъкът включва обикновените обществени злини:
-пренебрегването на Божиите предупреждения,
- много необучени в катехизиса деца в общността,
-спада в членството в църквите,
-носенето на перуки, дълги коси при мъжете,
-разточителство в облеклото и съществуването на квакерите (този проблем отпада в началото на 50-те години).
-Голите до кръста жени – далеч по-често срещани през 1675, отколкото днес – са били глобявани с 90 процента по-малка глоба отколкото е била глобата да бъдеш квакер, което може би показва нещо относно пуританските приоритети през 1675.
Но списъкът с “Възмутителни злини” не е можел да бъде завършен, без да се обърне внимание на различните случаи на икономическо подтисничество.
Наложена е била двойна реституция за надуване на цените (за сумата на прекомерната надценка); съдът също е можел да налага глоби.
Същността на пуританската идея за общественото положение се намира в Големия Катехизис на Уестминстърската изповед на вярата, този цялостен теологичен труд, изкован от пуританските учени на Кромуелова Англия в средата на 40-те години на 17 век.
Въпросът за общественото положение е бил основен за тълкуването от пуританите на Петата Заповед, “почитай баща си и майка си.” Катехизисът казва: “Под баща и майка, в петата заповед, се имат предвид не само естествените родители, но и всички по-горни по възраст и дарби; и особено такива, които, по Божие определение, са над нас по власт, било то в семейството, църквата или обществото. . . . Общият възглед на петата заповед е изпълняването на онези задължения, които взаимно си дължим в нашите различни взаимоотношения, като подчинени, началници или равнопоставени.”
Проблемът, както пуританските предсказатели са го виждали от първата половина на 17 век в Нова Англия, е бил, че хората не са доволни от своя жребий в живота.
Последната проповед на Дениъл Денисън, добавена от друг известен проповедник от онова време, Уилиам Хъбърд, към надгробната проповед на Хъбърд над гроба на Денисън, цитира амбициите като проклятието на земята, заедно със завистта:
„ . . Амбициите не знаят почивка, трябва да създават постоянно недоволство, та по този начин да получат възможности за напредък, и използват завистта, за да подтискат другите и нагло да се изпречват на пътя им. . . .” Такива амбициозни хора не желаят “да пребъдват в призванието, в което са поставени; те не могат с търпение да чакат благословението, нито вярват, че когато Бог има нужда от тяхното служение, той ще им намери работа, и каквото и да стои на пътя тяхното намерение, трябва да отстъпи. . . .”
Когато пуританите пристигат в Нова Англия, те имат видение за библейския град на хълма, който ще служи като лъч за Европа в нейната деградация.
Те ще завладеят пустошта и ще установят Свято Общество, което всички ще виждат и ще му подражават.
Само ако нарушат завета си с Бога – което винаги е възможно и е голямо изкушение – техният експеримент ще пропадне.
Този оптимизъм относно тяхното възможно бъдеще, ако останат верни на Бога, е бил част от техния заветен възглед за обществото. Благочестивите хора ще се научат да владеят себе си според Божия закон. Те ще бъдат подпомогнати в тази си задача от йерархичните заветни институции на обществото – семейството, църквата и държавното управление – които също ще управляват на основата на Божия открит закон, изпълнявайки вярно Божиите съдби.
Всеки жител на обществото ще има възможност да получи благословенията на правдата под Бога.
Пуританите са очакали да видят Божиите благословения сред себе си в отговор на своята заветна вярност.
Но те са имали сериозен проблем. Те е трябвало да решат точно какво Бог изисква от тях във всяка област от живота, включително и в икономиката.